Решихме да разкажем историята на един от най-трудните проекти, които сме правили по отношение на идея и реализация. Задачата, която ни беше поставена от клиента, може да се разгледа подробно тук и тук. Сложността се състоеше в това, че трябваше да рисуваме в маниера на Реноар – един от най-великите художници импресионисти. Това беше едновременно голямо предизвикателство за нас и от друга страна беше задача, достатъчно нетипична за опаковка. Затова ние не можехме адекватно да проведем изследване на пазара, защото въпреки, че той е наситен с множество опаковки с илюстрации, те в една или друга степен не напомнят конкретен художник.
Затова анализът се състоеше в това, да разгледаме множество албуми на импресионисти и да изучим картините им, да се потопим в атмосферата и техниката им и да възприемем техния маниер на рисуване.
Паралелно направихме анализ на техническите възможности за тази реализация. За съжаление създаването на платно и дебели живописни мазки се оказа достатъчно трудна задача за реализация във Photoshop и след известни опити и търсения се спряхме на програмата Art Rage, в която реализирахме частично илюстрациите за лицата на опаковките.

ЕТАП 1 – РИСУНКИ
И така - започваме да рисуваме без да проектираме конкретна композиционна схема на опаковката. Това не е типичен подход, но в случая се налага, защото трябва да почувстваме добре първо техниката, преди да изпълним с живот концепцията. Като начало опитваме с графични материали - перо и креда (разбира се условно казано, тъй като целият проект е реализиран на таблет), рисувайки сюжети, характерни за импресионизма, за да усвоим маниера, в която ще развиваме проекта. Искаме да добавим в сюжетите женски образ, който да „оживи“ опаковката и да създаде история в нея, но на този етап идеята не е напълно оформена. Затова търсим различни ракурси и състояния.

На следващия етап добавяме акварел към скиците с молив (отново с цялата условност на понятието „акварел“ и „молив“ при рисуването с таблет) и започваме да търсим подходящи сюжети, тъй като серията е от три вида меки опаковки за мини вафли и два вида кутии за правоъгълни вафли. Постепенно решаваме да набележим малко по-конкретни теми, които биха пресъздали най-интересното от епохата и според нас биха могли да въздействат вдъхновяващо на художник, живял през 19 век.
Спираме се върху две направления, които в последствие се превръщат в основа за илюстрациите на двете линии опаковки.

Първото направление се отнася до типичните импресионистични пейзажи от 19 век. Пристан за лодки на фона на залязващото слънце. Лодки в бурно море. Разходка с лодка. Или общо казано импресия – впечатления, вдъхновени от мига, от природата, от моментното състояние, от дадено настроение.

Второто направление разбира се е епохата на техническия прогрес във Франция, настъпил във втората половина на 19-ти век. Избираме да скицираме Парижкото техническо изложение, на което се предлага за издигане с балон над града. Мястото на провеждане на изложението е днешния район на Айфеловата кула (тогава намиращо се в покрайнините на Париж), построена специално за него. Градът се вижда недалеч. Рисуваме изложението с перо и акварел, в общ план. И така - докато рисува в бележника си, Ренуа вижда красива непозната жена да се качва в един от тези балони заедно с група добре облечени млади хора. По-късно в ателието си, той рисува прекрасната непозната и нейната компания издигнати с балон над Париж.
Вторият използван от нас сюжет е с по-социален заряд. Безгрижна разходка с велосипед. Заедно с техническите нововъведения, настъпват и някои социални промени. Жената вече може да се разхожда с велосипед, без това да предизвиква възмущение или недоумение от страна на обществото. Велосипедът става достъпно средство за предвижване и разходка на средната класа.
Двата сюжета представят движение, обусловено от техническия прогрес - вертикал и хоризонтал.

След като определяме техниката и придобиваме опит в специфичното рисуване от епохата на Импресионизма, пристъпваме към проектирате на концепциите и добавянето на илюстрациите в проектите за лицевите страни.

Предоставяме на клиента ни максимално разнообразие и пълен избор от възможности за реализация на проекта. В първата линия „Мини вафли“ се спираме на първото направление и предлагаме няколко различни концепции. Представяме концепция с пейзаж, концепция с рисувани цветя, концепция с портрет и още едно различно оформление на концепцията с пейзаж.

Клиентите избират концепцията с пейзажи и определят темплейта, в който ще реализираме серията. Така започваме доработка на базовия проект и развиване на серията с общо три вкуса за мини вафли. Предлагаме и вариант за търговска марка – палитра с името на художника и разработваме във вектори.

За всяка продуктова опаковка без прозорец от съществено значение е продукта да бъде показан на лицето. Разполагаме с предоставени ни от клиента фотографии на вафлите. Самите вафли обаче са изключително крехки и дори при леко докосване се ронят и нараняват. Затова във фотографиите, с които разполагахме, някои от пластовете трябваше да се дорисуват, така че вафлите да придобият идеален вид, който е нужен за целите на добрите продажби. Затова ретушираме внимателно – оставяме естественото излъчване на снимката, но изчистваме недостатъците и дорисуваме, където е необходимо.

Сглобяваме проектите от едно голямо количество компоненти, които внимателно и прецизно създаваме, а именно:

• Лицевата илюстрация в живописна техника;
• Скици с молив и акварел за обратната страна и образа на жена – вдъхновителка от обратната страна;
• Автентична история, от записките на художника, организирана като написана в тефтер;
• Ретуш на продуктовото изображение;
• Красива продуктова снимка, която да характеризира вкуса на вафлите;
• 3D модели в две позиции за всеки проект от серията;
• Цялостна предпечатна подготовка.

Обръщаме специално внимание на обратната страна на опаковката, тъй като тя има за цел да подсили впечатлението от лицето и да даде завършващ вида за концепцията, превръщайки я в история. Дизайнът на обратната страна на опаковката е изпълнен като откъсната страница от скицник с моливни и акварелни рисунки върху него.

На базата на създаденото лице измисляме историята на художника Ренуа, пресъздадена като фрагменти от неговия дневник. Решаваме, че пейзажите от предната част на линията са местата, на които той е рисувал. Връщаме се и използвахме моливните и акварелни рисунки от началото на процеса. Дневникът пресъздава рисунките и скиците към тези картини, а полетата съдържат записани впечатленията на художника. Подсилваме историята с образа на непозната жена, която вдъхновява Ренуа и която той вижда на тези места.
Предлагаме вариант за текста в дневника. След редакция от страна на клиента, той финално той звучи така:

Вкус лешник
2 май 1883 г. в предградието Аржентьой (Argenteuil)
За пръв път напускам задушния Париж ... Карам лодка. Проблясва майското слънце ... Потапям се в енергията на новата пролет. Шума на Сена под вселите звуци на скакалците. Опияняваща глътка чист въздух. Слънце и зелената ... О, да! Наистина е зелено! Чух гласът й: "Какъв красив ден!"

Вкус млечен сладолед
26 август 1882 г. в курорта Пурвил (Pourville)
Спокойствието на дивите брегове на Пурвил. Това е особено време: искам да съчетая непрекъсната промяна на цветовете и настроенията, за да запазя на платното безтегловната граница между лятото и есента. Последното докосване е контрастът на спокойствието на природата с видението на красивата непозната. Първата среща в един решителен порив на вятъра, който отнася шапката й. Контраст на емоциите.

Вкус шоколадов трюфел
15 септември 1883 г., пристанището в Хавър (Havre)
Слънцето изгрява от морето. Основното нещо е да изобразя впечатлението, което се пейзажа предизвиква в мен ... Сюжетът е второстепен ... Една бегла скица. Размахът на четката и маниера на нанасяне на боята е способен да предаде всички искри на слънчевата светлина ... Нейното одобрение ... Нейното признание.